СЛОВО(п)ОХОТЛИВО
избрани коментари
Съдържание:
КНИГА 1 Дали да бъда 1997-2000
КНИГА 2 За сърцата велик, в очите ви дребен 2000-2007
КНИГА 3 Аспекти на живота 2009-2010
АВТОСЛОВА:
Знам, душата нали си е вечна –
вечно се учи, вечно и страда.
По своему не е робско-човешка,
а Земята е просто предверие на ада.
(От "Звучи ли човек?", Книга 2)
Един живот на книга,
един живот не стига
себе си да прочетеш
и жанр да избереш!
(От "Моята книга", Книга 2)
Компания от рицари бели
с бронирани нежни души.
Мъгла от желание се стели
и морални прегради руши.
(От "Ела", Книга 2)
Във време, във което верен е временно явление
и когато чест и доблест са прелестно излишни.
Когато за едно заглавие изпитва всеки щение
и то е, че греховете ни остават скришни!
(От "Остава ни...", Книга 3)
Да бъда поет неразбран съм роден
от всички, най - вече от себе си даже,
духът на живота във мен въплътен
и смърт не може него да смаже.
(От "Поетосвещение", Книга 3)
Жената ли е наши грях
или желанието по нея,
тя ли е човешки крах
и за него ли живея?
(От "Моята любов", Книга 3)
Оставен съм на мира от съдбата,
на произвола секирата позната,
дали да търся под вола телета
или да чакам на агне късмета?
(От "Аспекти на живота", Книга 3)
Както преди, ах, както преди
искам да чакам и имам надежда,
че мога и аз, че можеш и ти
и даже съдбата в едно да ни врежда.
(От "Аз и ти..., но от преди", Книга 3)
Гориан Дрей
Slovoto Slovo
Създайте Визитката си
Следвайки примера на много литературни дейци и майстори на словото от целия свят, аз искам и ще запазя правото си на анонимност, още повече в светлината на забързания ни ден и искрената ми убеденост, че текстовете ми, поезията ми не може да направи никакво съществено впечатление и/или реакция не само върху изложената проблематика, но и върху някакъв брой интернет потребители. И като следствие от това – не вземайки сериозно както потенциала на стиховете ми, така и потенциала на читателите в днешните условия – в еднаква степен, не смятам за нужно да натоварвам и без това многофункционално натовареното ми име в пространството (но в никакъв случай не твърдя, че е широко известно). Разбира се, въпреки всичко това, аз държа на стиховете си, на произведеното от мен и на изразяваната гледна точка, именно защото в голямата си степен то е действително изстрадано – като единствена възможност за правдоподобност и обективност, и не толерирам използването на части от сайта (в авторската му част) за различно от лично ползване.
При интерес на издатели, медийни групировки, сценаристи, сайтове и др. за евентуална съвместна дейност, моля пишете на e-mail: slovo@dir.bg
САМО ТУК И САМО СЕГА - ЦИТАТИ ОТ ДРЕВНАТА КНИГА ПАНЧАТАНТРА!
ИЗБРАНА ПОЕЗИЯ:
Мяра според мяра
Разхождам се в спокойно-мрачен тон,
коя ли чест ме чака зад завоя?
Дали изкуствена като сърдечен стон
или истинска като на злото пороя?
И вървейки стигам просто там,
където много други все се спират.
И усещам, че ако със себе си съм прям,
безброй души все там ще си умират.
А мотото на моето съзнание – вяра,
а някой все така го трие със усърдие.
И все измерва го мяра според мяра
без грам от мерна единица милосърдие!
На децата
Лесно е да плуваш по речното течение,
губиш време, чувства в лятно настроение,
лесно е да казваш, вършиш без да знаеш
какво да постигнеш и колко ще траеш.
Лесно е да живееш с чувства познати,
с лесните фрази, на суета абонати,
лесно е вече да си скроен нашироко -
да гребеш и да чувстваш дъно дълбоко.
Лесно е – да, но кое е трудно,
запита веднъж детето ми мудно,
а аз се замислих над отговор сложен –
за сам е възможен, споделен – невъзможен.
Кое, кажете вие, е трудно на големите –
да мислят, избягват, решават проблемите?
Или първо да създават проблемче известно,
то пораства – те го прескачат – така е по-лесно.
22.09.2007
Що е то?
Що е поезия без рима,
и що е жената без грима?
И няма ли нови покани
от ней да имаш рани...
Ползвах вчера, ползвах днес
и използвам до потрес,
лягам - ставам все със нета
кеф ти езита, кеф ти турета
Вече имам странно чувство,
че попаднах в странно русло -
тъй общувам и се вайкам
и повръщам с иконката от скайпа
Виртуализирам се полека
и изпращам си колета
все към грешни пощи, гари
и стоя си сам сред твари...
Що е имейл без заглавие
и що е човешко тщестлавие?
И няма ли нови закани,
че ще ближем стари рани...
Малко ...
Как не намерих в този свят
малка детелинка късметлийска,
да се видя аз със занаят
и проява финикийска!
Че жените туй обичат -
да разглеждат президенти,
кой ги има - ще закичат
с плътските си дивиденти
Но жени, пари, разкош
са само едната страна на монетата,
а другата е да си лош
и да ореш на злото в полетата
Единствен шанс за проявление
е да бъдеш собствен господар,
да нямаш робско подчинение,
да си имаш свой олтар!
Олтар на разум, добро и любовта,
олтар по-силен от живота.
Където всеки разбира мъдростта
и няма нито труд и ни сирота!
На болката ми скришна
И не ме боли,
помня думите насън,
когато появи се ти
в моите мечти, в моите сълзи.
Какво направи с мен, ти щастие ми дари
трудно свиква се - човек да бъде сам
и оставя се - самота да го вали,
разбивайки любовния си храм.
Беше сутрин, а аз вървях навън
изоставяйки годините и теб.
Ти проплака от сърце "Върни се",
не гледах назад, а само напред...
Не знаех, не можех да предположа
какво означава да съм без теб,
с дявола щях да се обзаложа,
че мога и по-добре ще да е.
Е, разбира се, не беше по-добре,
в бездната пропадах до припадък.
И в мен остави егото да разбере,
че на друг си ти подарък сладък.
А днес сутринта удари часа,
в който вече ти си ми излишна -
в чувствата, в сърцето и гласа
и във болката ми скришна...
Препоръчваме ви:
Нова година, Софийски университет, Да нямаш мечти, Самота, За сърцата велик, в очите ви дребен, Малката кокетка
slovo.dir.bg
Начало