Изборите
Щом всички политици, медии, социолози и общественици, та дори и американския посланик призовават вкупом да се гласува и остро се осъжда всяка друга позиция, то нека се замислим кои са тези хора и защо е учудващо силна и синхронизирана и защо е такава всъщност тяхната позиция - а то друга не се и чува... което е наистина странно
Политиците - няма спор какви са всичките, така че тяхното мнение е немеродвавно - те казват "Гласувайте както си искате, пък ние ще се разберем по същество после!"
За медиите - тяхната функция е да обслужва по най-долнопробния и безсрамен начин властимащите и очевидно новите такива - те казват "Гласувайте - дайте своя глас, за да оправдаем и ние своята надница в цялата схема на вото-активност."
Социолозите - тези префинени майстори на манипулациите, тяхната роля - както е при журналистите, не е да отразява обективно нагласите в обществото, а да манипулира и изменя според поръчките общественото мнение... Те казват - "Нашата работа е най-хубава, защото целогодишно си пускаме произволно разни процентчета, като знаем, че обикновено точно преди самите избори се случва нещо значимо, с което можем да обясним последващите разминавания..."
Т.нар. общественици би трябвало да са хората с най-висок морал и да са стожерите в обществото. а те всъщност казват - "Нашата позиция се чува поне в нашите среди, ако не и в по-голям мащаб и ние сме съгласни срещу минимлано стимулиране да споделим общата кауза за изборна активност - по подразбиране - а бонуса е по-конкретна и безплатно-мазньорческа реторика за конкретна партия / личност или поне твърдо оплюване на опонентите!"
Цялата тази позьорщина за значението на отделния и съответно общ народен глас лъсва поетапно и с нарастваща сила и непременно ще ексалира или в радикално-политически промени или в масово гражданско недоволство, сиреч или в доброволно измитане на досегашния политически елит в недоброволно такова.
А в същото време какво казва целевия продукт на цялата тази кампания - суверенът - казва, че няма за кого да гласува, че всички са еднакви - компроментирани, корумпирани, зависими от вътрешни и външни фактори, тесногръди, антисоциални и т.н.; хората също казват и че който и да управлява, няма да се промени нищо съществено, особено в социалната сфера и в социалния продил на държавата - което се доказва и от най-оптимистичните реални програми на партиите - например от малко до средно повишение на доходите ... след 4-те години масраф (исках да кажа мандат), или пък че в държавата щели да влязат 30 млрд лева от ес в близките години - само че не може това да е предизборно обещание, тъй като това трябва да се случи по подразбиране и е минималното от функцията и разбирането че властта се свежда до колониална администрация на брюксел. А какво друго можете и ще направите господа? - всъщност вече го видяхме, видяхме и какво представлявате вие...
Най-голямата цел на цялата тази какафония за изборна активност е да се внуши, че всеки е отговорен в този процес на измамна гражданска власт, че с участието си в изборите всеки декларира съпричастността си с изборния процес и с резултатите от изборите и най-вече с този модел на управление, наречен демокрация. Упражнявайки т.нар. право на глас, човек не избира партия, а модел на управление и произтичащата от него клика..
Забележки:
Превантивно за критиките - Негласуването също е неподходяща позиция по принцип - но при липса на реален избор, при манипулациите и при купуването на гласове, неучастието в тази порочна схема е най-близко до истината!
Като се посочват слабостите на демокрацията, има се предвид българския вариант на тази система и не се внушават ползите от никакви други политически системи!
Ако някой каже - е какво, да се гласува не е добре, да не се гласува не е добре, тогава какво? - Тогава трябва радикална промяна за разбирането на държава, за радикална промяна за разбирането на политика, за радикална промяна за разбирането на демокрация и общество. Тогава вече всеки глас наистина ще е важен и наистина ще има избор!
Изборите
Щом всички политици, медии, социолози и общественици, та дори и американския посланик призовават вкупом да се гласува и остро се осъжда всяка друга позиция, то нека се замислим кои са тези хора и защо е учудващо силна и синхронизирана и защо е такава всъщност тяхната позиция - а то друга не се и чува... което е наистина странно
Политиците - няма спор какви са всичките, така че тяхното мнение е немеродвавно - те казват "Гласувайте както си искате, пък ние ще се разберем по същество после!"
За медиите - тяхната функция е да обслужва по най-долнопробния и безсрамен начин властимащите и очевидно новите такива - те казват "Гласувайте - дайте своя глас, за да оправдаем и ние своята надница в цялата схема на вото-активност."
Социолозите - тези префинени майстори на манипулациите, тяхната роля - както е при журналистите, не е да отразява обективно нагласите в обществото, а да манипулира и изменя според поръчките общественото мнение... Те казват - "Нашата работа е най-хубава, защото целогодишно си пускаме произволно разни процентчета, като знаем, че обикновено точно преди самите избори се случва нещо значимо, с което можем да обясним последващите разминавания..."
Т.нар. общественици би трябвало да са хората с най-висок морал и да са стожерите в обществото. а те всъщност казват - "Нашата позиция се чува поне в нашите среди, ако не и в по-голям мащаб и ние сме съгласни срещу минимлано стимулиране да споделим общата кауза за изборна активност - по подразбиране - а бонуса е по-конкретна и безплатно-мазньорческа реторика за конкретна партия / личност или поне твърдо оплюване на опонентите!"
Цялата тази позьорщина за значението на отделния и съответно общ народен глас лъсва поетапно и с нарастваща сила и непременно ще ексалира или в радикално-политически промени или в масово гражданско недоволство, сиреч или в доброволно измитане на досегашния политически елит в недоброволно такова.
А в същото време какво казва целевия продукт на цялата тази кампания - суверенът - казва, че няма за кого да гласува, че всички са еднакви - компроментирани, корумпирани, зависими от вътрешни и външни фактори, тесногръди, антисоциални и т.н.; хората също казват и че който и да управлява, няма да се промени нищо съществено, особено в социалната сфера и в социалния продил на държавата - което се доказва и от най-оптимистичните реални програми на партиите - например от малко до средно повишение на доходите ... след 4-те години масраф (исках да кажа мандат), или пък че в държавата щели да влязат 30 млрд лева от ес в близките години - само че не може това да е предизборно обещание, тъй като това трябва да се случи по подразбиране и е минималното от функцията и разбирането че властта се свежда до колониална администрация на брюксел. А какво друго можете и ще направите господа? - всъщност вече го видяхме, видяхме и какво представлявате вие...
Най-голямата цел на цялата тази какафония за изборна активност е да се внуши, че всеки е отговорен в този процес на измамна гражданска власт, че с участието си в изборите всеки декларира съпричастността си с изборния процес и с резултатите от изборите и най-вече с този модел на управление, наречен демокрация. Упражнявайки т.нар. право на глас, човек не избира партия, а модел на управление и произтичащата от него клика..
Забележки:
Превантивно за критиките - Негласуването също е неподходяща позиция по принцип - но при липса на реален избор, при манипулациите и при купуването на гласове, неучастието в тази порочна схема е най-близко до истината!
Като се посочват слабостите на демокрацията, има се предвид българския вариант на тази система и не се внушават ползите от никакви други политически системи!
Ако някой каже - е какво, да се гласува не е добре, да не се гласува не е добре, тогава какво? - Тогава трябва радикална промяна за разбирането на държава, за радикална промяна за разбирането на политика, за радикална промяна за разбирането на демокрация и общество. Тогава вече всеки глас наистина ще е важен и наистина ще има избор!
България против монополите ... Честит празник
Организирането на многохилядни протести има своя вътрешна закономерност и ефирност към истинските им същности. Протестите СРЕЩУ са като цяло в скалата на импровизацията и спонтанността, а протестите и демонстрациите ЗА са вече в линията на политическото и икономическото противоборство и интереси и леката организираност. Изглежда най-добрия начин за овладяване на силно негативно насочения протест СРЕЩУ е да се подбутнат протестиращите да мислят в градивна насока, в насоката ЗА. Тогава се стъпва на терена на политическото и икономическото статукво и интереси, а там няма място за грандиозни и резки движения. Тогава се загърбва въпроса за отговорността и отговорните от миналото за въпросите на монополизма и картелността, на мафиотизирането и подкупността, на предателството на народните интереси. Тогава започва спекулирането с не-експертността на протестиращия суверен и отново се опира до медиаторите и първата колона на управляващите елити - експерти, политолози, общественици, излъчвани щедро от втората колона - медиите! Тогава отрицателната, концентрираната, истинската енергия на бунта против политическото и икономическото робство преминава в локуми като консултации, мнения, предложения, декларации, обществени съвети - но статуквото е запазено, положението е дори по-лошо отколкото в началото - молба от слугите към господарите за малки привилегии, които ще бъдат дадени, но наистина ще са малки, за да не си помислят слугите, че по този начин могат да постигнат нещо значително и в бъдеще. И действително не е това начина - начинът е като няма слуги, сервилност и зависимост, като няма господари в обществото, в политиката, в действителност - като се обърнат нещата и обществениците и политиците разберат, че те са моралните слуги на народа и че всеки миг от дейността им е посветен на народа и неговото благо! Никой от тези политици и общественици не разбра това последните най-малко 60 години и те трябва да бъдат изметени, заедно с техните организации и структури. Защото българския народ е страдал много, но така е станал и много мъдър и ние оставаме тези, от които зависи ще го бъде ли този народ отново или ще позволим да бъде погубен.
Вълкът козината си мени, но нрава - не
Не е луд, който яде баницата, а този, който му я дава
Сговорна дружина планина повдига!
От тези поговорки управляващия елит във и извън парламента взе едната и я сложи като свой рефрен, а в същото време олицетворява и трите, а нас разедени като своя най-голяма победа. Нима не осъзнаваме, че през всичките тези десетки години не ни се дава база за развитие, а само база за оцеляване. Но вече и това подаяние се изчерпи, вече посегнаха директно и на жизнените ни устои, като паразити. Нима ще можем да преговаряме с тези милионери честно - ние - ограбените, обезчестените, безпътните? НЕ.
Да сменим овчия нрав, да си поискаме баницата и да се обединим! ПРОТИВ монополите и всичко останало и единствено ЗА монопола на народа!
Парите ..
Една проста сметка на един хуманитарно настроен мозък, но все пак...
Какви мерки могат да се направят незабавно в името на богата и независима република България (моля да знаете, че цифрите, които съм посочил, макар и ориентировъчни, според мен са минималните като приход за държавата от съответното перо!) -
Премахване на плоския данък + 1 млрд на година
Данък върху хазарта + 100 млн. лв. на година
Увеличаване на корпоративния данък от 10 на 30 % + 3 млрд лева на година
Премахване на монополите в енергетиката, петрола и др., премахване на картелите и картелните споразумения - глоби и санкции + 200 млн. лв., падане на съответните стоки и услуги с минимум 25 % средно
Разваляне на всички концесии за добив и проучване на злато и др. ценни метали и ресурси, проучвания и даване за проучване към университетите + 1 млрд на година МИНИМУМ
Премахване на партийните субсидии, парламентарните субсидии и даване на право само на 1 централна сграда и няколко клуба в страната - другите сгради и терени се разпородават или под наем - като държавна собственост + 1 млрд лв
Възстановяване на 3 и 4 блок на АЕЦ след международни консултации и проверки + 6 млрд. на година (и от износ) и падане на цената на тока с 50 % и всички производствени стоки с минимум 15 %
Спиране на източване на ДДС чрез мерки като засилен контрол, жестоки санкции и губене на права при злоуботреби от счетоводители, собственици и др. - 2.5 млрд. лв на година
Увеличаване на ДДС на 25 % върху всичко с изключение на горивата, храната, лекарствата, основните консумативи - ток, парно, вода + 200 млн. лв на година
Оптимизиране и спиране на източване на държавни предприятия като ТОТО, Топлофикации, АЕЦ, ТЕЦ, болници, министерства, агенции, митници и др.+ 5 млрд. на година
Засилен държавен контрол върху турситическия сектор, ИТ сектора, износ на традиционни продукти и др. свръх печеливши отрасли за изрядност + 1 млрд. лева
= + 20 млрд лв. в бюджета ОБЩО само от тези мерки!
-Инвестирани за:
Здраве - 1 млрд лв.
Пенсии - 5 мрд лв., мин. става 400 лв., соц. - 300 лв.
Работа фонд - 3 млрд лв. - мин. става 500 лв., при вземане на нов работник - 0.5 % намаляване на данъци, до - 20 % намаление, при инвестиции в спорт, соц. дейност и др. инвестиции - 20 % до 50 % намаление на данъци
Инфраструктура - 3 млрд лв
Спорт, инициативи, програми - 1 млрд лв
Обратна приватизация - без пари и поради несправяне - и одържавяване на предприятия и пускане отново - 7 млрд за инвестиции и старт
Социални програми
Конституцията сега...
Чл. 3. Официалният език в републиката е българският.
Чл. 4. (2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.
Чл. 6.
(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образова
Чл. 14.
Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото.
Чл. 15.
Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната.
Чл. 16.
Трудът се гарантира и защитава от закона.
Чл. 19. (2) Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.
Чл. 39.
(1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
Чл. 43.
(1) Гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации.
(3) За събрания на закрито не се изисква разрешение.
Чл. 44.
(1) Гражданите могат свободно да се сдружават.
Чл. 48.
(1) Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.
(2) Държавата създава условия за осъществяване на правото на труд на лицата с физически и психически увреждания.
Чл. 52.
(1) Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.
(2) Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон.
(3) Държавата закриля здравето на гражданите и насърчава развитието на спорта и туризма.
От безличен до категоричен!
Много интересно е напоследък да се наблюдава болезненото изплъзване на човешкия образ на един политик – в стремежа му да олицетворява повече отколкото е в момента! Естествено, става дума за симпатичния културен милионер, назначен на непривична длъжност – сковаваща неговата широка душа в строгия институционален и дипломатичен тон – г-н президента Росен Плевнелиев. Няма как да не се набият на очи смущаващите опити на протоколистите да изшлайфат туй що се не шлайфа – от години популизъм, лъжи и мръсна политика например. Но пък и г-н президента не може да бъде и себе си – именно тук се заражда една мини политическа драма и отличаващо се противоречие между делата/визията и думите/речника. Объркващите сигнали се засилиха още в първите минути след изборните резултати – наред с явното си притеснение и вълнение, г-н Плевнелиев започна да употребява една дума прекалено често – явно консултиран, че тази е думата, която ще го отличи от една страна от силните му покровители и от друга – от мъглявите президентски символи, действия и инструменти от миналото – тази дума е КАТЕГОРИЧНО. Няма интервю, няма пресконференция, няма обръщение, където тази дума да не изкача по един или по няколко пъти … тя е почти толкова често използвана, колкото в България се строи по метър магистрала – но дали тези неща са толкова ефективни, дали само се акцентува на тези изразности в усилие да се придаде някакъв образ на някакво управление… времето ще покаже, разбира се! И докато няма какво да спре строежа на магистрали и акцента върху инфраструктурата на страната, то поне словесните клишета и опита за психологическо влияние върху аудиторията с (не)отработени жестове и думички могат да приобият по-сериозен и професионален политически образ – образ, какъвто България не е виждала и какъвто г-н Плевнелиев има потенциала да осъществи и да се превърне в първата положителна политическа фигура на прехода! Разбира се, стига да се съсредоточи върху работата си в полза на България и във функцията си на първи изразител на собствено и обществено-полезно мнение, а не да разчита толкова на типичните съветници-манипулатори, или както се случи вече, когато дори и те не са го подготвили – да говори фрази от типа на “Щом парламента е решил така, значи е добре…”
Колкото до неуместните и открито подигравателно-злонамерени нападки на опозицията с името на президента – забележете как изговарят фамилията му – те казват ПлевнАлиев – подигравайки се тънко едва ли не с плебейския му политически произход, т.е. те не го припознават като свой политико-икономически брат, отансящо се за отношенията между повечето политици на прехода. Всички вече знаят кои са лошите герои и братствата в българския криминален преход и в тази връзка може да се отговори при злонамерен подход на някои от критикуващите с не по-малко ироничното Параванов и Сатанишев например. Разбира се, тези закачки остават твърде незабелязани в медиите, в политическото и обществено обсъжане и не намират широк коментар, както и от друга страна и самите колебливи стъпки на г-н ПлевнЕлиев като президент – колебливи до доказване на категоричното…
Ползата от американските филми
Много хора казват, че масово американските филми служат за елементарно промиване на мозъци, наслагване на пошли стереотипи в ежедневието, пропагандирането на преходни идеали. Е, не мога да не се съглася със всичко това, но не мога и да не отбележа главния принос на много от тези филми – неочаквано и за самите нас – като пасивен обект на подсъзнателното и психическо влияние, а вероятно и за самите им създатели. Главният принос според мен се изразява в така добре подчертаното “възкръсване” на героя в трудна ситуация, на неговото свръх-човешко духовно преобръщане в ключовия момент. Не знам за вас, но аз си спомням добре първите вълни на американското кино, които ни заляха след 90-та година, та до ден днешен. И сякаш те – екшъните, комедиите, уестърните и драмите с марка САЩ ми се сляха в едно или поне в една сюжетна линия. Според мен най-добре тази основополагаща линия си проличава в екшън филмите – запазената марка на американското кинопроизводство. Тъй като не говоря поотделно за режисьори, актьори и т.н., а по-скоро за цялостната пропагандна машина, наречена Холивуд и стремежа й да налага американският начин на живот, американските ценности и американските свръх-герои, бих казал, че в стремежа си за многопластово развитие на действието, създателите на тези филми по правило залагат на драматичен сюжет, в който героя (героите) изпадат в максимално затруднено положение. Е, тук е моментът на тяхното духовно и емоционално възкръсване – свързано със спомена за близък човек, за положени усилия, труд, за изпъкваща несправедливост, за потъпкана гордост и т.н. Това е и моментът – ключов за развитието на действието и ключов за налагането на главната житейско-религиозна максима – че нищо не може да победи доброто и истината, дори и в безднадеждната ситуация на всесилното зло (огледален образ на злото в човешкия живот). Героят, героите намират скритите незнайно къде психически, морални и физически сили в себе си и разкодират закодирания образ на злото. В крайна сметка публиката разбира, че емоционалната й струна (независимо дали е тъга, смях, агресия, порив), на която са й свирили е жива и излиза от киносалона с чувството за психическа обогатеност и физическа зареденост.
Разбира се, както в първоначалния плосък замисъл на холивудските продукции открихме положителното, така и в този момент може да завъртим разсъжденията си обратно в негативното – ами ако този повтарящ се сценарий на екшън филмите (насочени главно към мъжката аудитория) цели изцеждането на енергията за борба със злото и несправедливостта чрез максимално бляскаво съпреживяване в ситуацията, с главния герой… Та нали всеки един от зрителите на тези филми си отива безславно вкъщи след прожекцията и единственото, което почва да му навява скорошната прожекция е… безславното му днес и ежедневното примирение със злото! Т.нар. връщане в реалността не прави ли всеки един от нас по-пасивен и удобно предвидим и все по-здраво държащ се за тази добре позната реалност? – до утре, до утре, до утре, до утре вечер в същия спектакъл…
Кухите обяви за работа и кухата политика
Попадали ли сте в ситуация да разглеждате интернет обявите за работа на българския трудов пазар? Е, независимо дали сте или не сте – не ви го пожелавам. Ако трябваше да използвам леко вулгарния отенък на мнението ми по темата, бих казал нещо от рода на – “Тези обяви са истински колкото са истински обявите в сайтовете за запознанства в категорията “Жена търси мъж”, да се разбира по-точно – Жена търси мъж с портфейл за еднократна употреба”. Но всъщност в днешните (и от дълго време насам) в обявите за работа се залага на същото еднократно и еднопосочно послание – НИЕ ИСКАМЕ ТВОЯ ТРУД, СИЛА, НО НИЕ ИСКАМЕ И ДА ТЕ ИЗПОЛЗВАМЕ, разбира се, ако не става дума за т.нар. от мен “кухи обяви”, съответстващи на кухите импулсни обяви от рубриката “Запознаства”…
Но ако погледнем на въпроса от болезнено-сериозната му страна, трябва да се отбележат следните важни фактори за плачевното състояние на сектора:
1. Ситуацията на пазара на труда в България – стагнация, симулация на дейност, връзкарщина
2. Ситуацията с работната сила в активна възраст (без значение дали е с трудова заетост или не) – емиграция, обезвереност, немотивираност
3. Икономическата ситуация в България – високи разходи за всякакъв вид потребности и непотребности, липсата на нормална бизнес среда, липсата на държавно-обучително-инвестиционна подкрепа
Разбира се, всичко това е погледнато от обективна гледна точка с максимален момент на избягване на личното ми субективно мнение и състояние – все пак това би трябвало да е основата на т.нар. журналистика, което за радост се разбира повечко от самите журналисти, но с малки темпове. Затова не искам да изказвам разочарованието си от ситуацията на трудовия сектор от дълги години и липсата на всякаква държава поне в подпомагането на младите с образование – по-скоро искам да дам няколко съвета за някаквото там (има ли го няма ли го?) министерство ли, агенция ли, какво е(?), на труда и социалната политика. Например най-простото е да се направят държавни центрове за образовани до 35 години – където съвместно с бизнеса и държавните институции да се намира професионално индивидуално консултиране във всяка сфера и насочване на всеки млад човек, току-що завършил, останал без работа или пък върнал се от чужбина и т.н. Защо не се правят интервютата с фирмите в тези центрове при ясни критерии и на светло – съвместно с хората от държавния център (а тези фирми, които набират по този начин персонала си да получават данъчни облекчения). Защо не се ангажира всеки млад човек без работа в дейности по интереси и/или по образование (от тези центрове) – социалните контакти и опита в желаната сфера дори без заплащане ще доведат до правилната представа и удовлетворението, че човек се реализира и трупа опит за бъдещата си работа, вместо да трупа черни мисли? Защо не се подмени администрацията и не се направят по-истински програми за младежка заетост – и по-истински реализирани, с по-голям капацитет за реализация след 9 месечния срок на програмата, а не просто да се отчита дейност и да използват младежите за канцеларски и сервитьорски дейности… А и последно – ако се направи минималната заплата 600 – 700 лв. – всеки ще предпочете да работи и нещо неспецифично за него и дори непрестижно, но поне ще живее спокойно – така, както го правят нашите сънародници в чужбина, защото едва ли има “бяла държава” някъде по света, където минималната заплата е два пъти по-ниска от необходимия финансов минимум за оцеляване; да не говоря за пенсия или пък социално подпомагане…
Кое, ако не това, трябва да е основното перо в бюджета и в държавната политика?
|