Изборите Щом всички политици, медии, социолози и общественици, та дори и американския посланик призовават вкупом да се гласува и остро се осъжда всяка друга позиция, то нека се замислим кои са тези хора и защо е учудващо силна и синхронизирана и защо е такава всъщност тяхната позиция - а то друга не се и чува... което е наистина странно Политиците - няма спор какви са всичките, така че тяхното мнение е немеродвавно - те казват "Гласувайте както си искате, пък ние ще се разберем по същество после!" За медиите - тяхната функция е да обслужва по най-долнопробния и безсрамен начин властимащите и очевидно новите такива - те казват "Гласувайте - дайте своя глас, за да оправдаем и ние своята надница в цялата схема на вото-активност." Социолозите - тези префинени майстори на манипулациите, тяхната роля - както е при журналистите, не е да отразява обективно нагласите в обществото, а да манипулира и изменя според поръчките общественото мнение... Те казват - "Нашата работа е най-хубава, защото целогодишно си пускаме произволно разни процентчета, като знаем, че обикновено точно преди самите избори се случва нещо значимо, с което можем да обясним последващите разминавания..." Т.нар. общественици би трябвало да са хората с най-висок морал и да са стожерите в обществото. а те всъщност казват - "Нашата позиция се чува поне в нашите среди, ако не и в по-голям мащаб и ние сме съгласни срещу минимлано стимулиране да споделим общата кауза за изборна активност - по подразбиране - а бонуса е по-конкретна и безплатно-мазньорческа реторика за конкретна партия / личност или поне твърдо оплюване на опонентите!" Цялата тази позьорщина за значението на отделния и съответно общ народен глас лъсва поетапно и с нарастваща сила и непременно ще ексалира или в радикално-политически промени или в масово гражданско недоволство, сиреч или в доброволно измитане на досегашния политически елит в недоброволно такова. А в същото време какво казва целевия продукт на цялата тази кампания - суверенът - казва, че няма за кого да гласува, че всички са еднакви - компроментирани, корумпирани, зависими от вътрешни и външни фактори, тесногръди, антисоциални и т.н.; хората също казват и че който и да управлява, няма да се промени нищо съществено, особено в социалната сфера и в социалния продил на държавата - което се доказва и от най-оптимистичните реални програми на партиите - например от малко до средно повишение на доходите ... след 4-те години масраф (исках да кажа мандат), или пък че в държавата щели да влязат 30 млрд лева от ес в близките години - само че не може това да е предизборно обещание, тъй като това трябва да се случи по подразбиране и е минималното от функцията и разбирането че властта се свежда до колониална администрация на брюксел. А какво друго можете и ще направите господа? - всъщност вече го видяхме, видяхме и какво представлявате вие... Най-голямата цел на цялата тази какафония за изборна активност е да се внуши, че всеки е отговорен в този процес на измамна гражданска власт, че с участието си в изборите всеки декларира съпричастността си с изборния процес и с резултатите от изборите и най-вече с този модел на управление, наречен демокрация. Упражнявайки т.нар. право на глас, човек не избира партия, а модел на управление и произтичащата от него клика.. Забележки: Превантивно за критиките - Негласуването също е неподходяща позиция по принцип - но при липса на реален избор, при манипулациите и при купуването на гласове, неучастието в тази порочна схема е най-близко до истината!
Като се посочват слабостите на демокрацията, има се предвид българския вариант на тази система и не се внушават ползите от никакви други политически системи!
Ако някой каже - е какво, да се гласува не е добре, да не се гласува не е добре, тогава какво? - Тогава трябва радикална промяна за разбирането на държава, за радикална промяна за разбирането на политика, за радикална промяна за разбирането на демокрация и общество. Тогава вече всеки глас наистина ще е важен и наистина ще има избор!
без злоба и хули в живота да крачим. (От "СУ", Книга 1)
8-мисия и светец В борбата за мен и вяра в доброто, борба, добро
продължавам да чувствам защо съм роден, чувства, мисия
както други, и аз си търся реброто, жената
за да ставам светец всеки нов ден... светец
(От "Светец за един ден", Книга 1)
Много чувства счупих,
не /,/ малко подарих,
живота лесен купих
и от себе си го скрих.
(От "Не /,/ малко", Книга 1)
Септември изтича и песен захваща,
птица морна и вяла вятъра хваща.
Нежно лети във утрото сиво,
надежда залязва пред апатията живо.
(От "Животът спокоен...", Книга 1)
Кой от вас бил е в затвора
на мъка, болка, самота и страх?
Може би той е Човека сред хора,
но само отломка от робския прах.
Къде е на сърцето ми острото ножа,
къде на перото ми светско морал?
Чрез кой осъзнат доброто да вложа,
чрез какъв нетленен материал.
Знам, душата нали си е вечна –
вечно се учи, вечно и страда.
По своему не е робско-човешка,
а Земята е просто предверие на ада.
(От "Звучи ли човек?", Книга 2)
Един живот на книга,
един живот не стига
себе си да прочетеш
и жанр да избереш!
(От "Моята книга", Книга 2)
Компания от рицари бели
с бронирани нежни души.
Мъгла от желание се стели
и морални прегради руши.
(От "Ела", Книга 2)
Във време, във което верен е временно явление
и когато чест и доблест са прелестно излишни.
Когато за едно заглавие изпитва всеки щение
и то е, че греховете ни остават скришни!
(От "Остава ни...", Книга 3)
Да бъда поет неразбран съм роден
от всички, най - вече от себе си даже,
духът на живота във мен въплътен
и смърт не може него да смаже.
(От "Поетосвещение", Книга 3)
Жената ли е наши грях
или желанието по нея,
тя ли е човешки крах
и за него ли живея?
(От "Моята любов", Книга 3)
Оставен съм на мира от съдбата,
на произвола секирата позната,
дали да търся под вола телета
или да чакам на агне късмета?
(От "Аспекти на живота", Книга 3)
Както преди, ах, както преди
искам да чакам и имам надежда,
че мога и аз, че можеш и ти
и даже съдбата в едно да ни врежда.
(От "Аз и ти..., но от преди", Книга 3)
И нещичко от 4-та книга - Свят на чезнещи идеали -
Следвайки примера на много литературни дейци и майстори на словото от целия свят, аз искам и ще запазя правото си на анонимност, още повече в светлината на забързания ни ден и искрената ми убеденост, че текстовете ми, поезията ми не може да направи никакво съществено впечатление и/или реакция не само върху изложената проблематика, но и върху някакъв брой интернет потребители. И като следствие от това – не вземайки сериозно както потенциала на стиховете ми, така и потенциала на читателите в днешните условия – в еднаква степен, не смятам за нужно да натоварвам и без това многофункционално натовареното ми име в пространството (но в никакъв случай не твърдя, че е широко известно). Разбира се, въпреки всичко това, аз държа на стиховете си, на произведеното от мени на изразяваната гледна точка, именно защото в голямата си степен то е действително изстрадано – като единствена възможност за правдоподобност и обективност, и не толерирам използването на части от сайта (в авторската му част) за различно от лично ползване.
При интерес на издатели, медийни групировки, сценаристи, сайтове и др. за евентуална съвместна дейност, моля пишете на e-mail: slovo@dir.bg
Разхождам се в спокойно-мрачен тон,
коя ли чест ме чака зад завоя?
Дали изкуствена като сърдечен стон
или истинска като на злото пороя?
И вървейки стигам просто там,
където много други все се спират.
И усещам, че ако със себе си съм прям,
безброй души все там ще си умират.
А мотото на моето съзнание – вяра,
а някой все така го трие със усърдие.
И все измерва го мяра според мяра
без грам от мерна единица милосърдие!
На децата
Лесно е да плуваш по речното течение,
губиш време, чувства в лятно настроение,
лесно е да казваш, вършиш без да знаеш
какво да постигнеш и колко ще траеш.
Лесно е да живееш с чувства познати,
с лесните фрази, на суета абонати,
лесно е вече да си скроен нашироко -
да гребеш и да чувстваш дъно дълбоко.
Лесно е – да, но кое е трудно,
запита веднъж детето ми мудно,
а аз се замислих над отговор сложен –
за сам е възможен, споделен – невъзможен.
Кое, кажете вие, е трудно на големите –
да мислят, избягват, решават проблемите?
Или първо да създават проблемче известно,
то пораства – те го прескачат – така е по-лесно.
22.09.2007
Що е то?
Що е поезия без рима,
и що е жената без грима?
И няма ли нови покани
от ней да имаш рани...
Ползвах вчера, ползвах днес
и използвам до потрес,
лягам - ставам все със нета
кеф ти езита, кеф ти турета
Вече имам странно чувство,
че попаднах в странно русло -
тъй общувам и се вайкам
и повръщам с иконката от скайпа
Виртуализирам се полека
и изпращам си колета
все към грешни пощи, гари
и стоя си сам сред твари...
Що е имейл без заглавие
и що е човешко тщестлавие?
И няма ли нови закани,
че ще ближем стари рани...
Малко ...
Как не намерих в този свят
малка детелинка късметлийска,
да се видя аз със занаят
и проява финикийска!
Че жените туй обичат -
да разглеждат президенти,
кой ги има - ще закичат
с плътските си дивиденти
Но жени, пари, разкош
са само едната страна на монетата,
а другата е да си лош
и да ореш на злото в полетата
Единствен шанс за проявление
е да бъдеш собствен господар,
да нямаш робско подчинение,
да си имаш свой олтар!
Олтар на разум, добро и любовта,
олтар по-силен от живота.
Където всеки разбира мъдростта
и няма нито труд и ни сирота!
На болката ми скришна
И не ме боли,
помня думите насън,
когато появи се ти
в моите мечти, в моите сълзи.
Какво направи с мен, ти щастие ми дари
трудно свиква се - човек да бъде сам
и оставя се - самота да го вали,
разбивайки любовния си храм.
Беше сутрин, а аз вървях навън
изоставяйки годините и теб.
Ти проплака от сърце "Върни се",
не гледах назад, а само напред...
Не знаех, не можех да предположа
какво означава да съм без теб,
с дявола щях да се обзаложа,
че мога и по-добре ще да е.
Е, разбира се, не беше по-добре,
в бездната пропадах до припадък.
И в мен остави егото да разбере,
че на друг си ти подарък сладък.
А днес сутринта удари часа,
в който вече ти си ми излишна -
в чувствата, в сърцето и гласа
и във болката ми скришна...
Препоръчваме ви:
Нова година, Софийски университет, Да нямаш мечти, Самота, За сърцата велик, в очите ви дребен, Малката кокетка
Сайтът е конструиран с Glog. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в сайта материали, както и за тяхното неправомерно използване от трети страни.